MIT и The Guardian съобщиха, че България е регистрирана като „световен център на вирусите“

„Как България се превърна в световен лидер в производството на компютърни вируси“ – такова е заглавието на статията, публикувано в понеделник в специалната медийна подборка на Масачузетския технологичен институт (MIT). В нея се споменава статията от вестник „The Guardian“, наречена „По следите на Dark Avenger: най-опасният създател на вируси в света“.

Редакторът на MIT подборката коментира, че създателят на някои от най-зловредните програми е останал анонимен в продължение на повече от три десетилетия. Линкът към статията е предоставен в бюлетина на MIT, където специалната подборка съдържа 10-20 заглавия от световни медии, които са препоръчителни за прочитане. Самата публикация в „The Guardian“ разказва за дарките времена през 1980-те години, когато България е била известна като рай за любителите на компютърни вируси.

Статията, публикувана от британското издание на 9 май около 06:00 часа британско време, бързо намира място в бюлетина на MIT, който е изпратен само няколко часа по-късно.

Изумителни и притеснени:

Сюжетът се фокусира върху младия ИТ инженер Веселин Бончев и мистериозен злодей, който създава компютърни вируси и действа в света на компютрите под псевдонима Dark Avenger. В статията с обем от 25 000 знака, пет пъти по-голям от обичайните, британският вестник „Гардиън“ разказва за изследванията на младия учен Бончев относно ранните компютърни зарази. Според изданието, той коментирал проблема в медиите, което, от своя страна, е „вдъхновило още повече автори на вируси“.

Статията също се спря на основателя на Центъра за тестване на вируси в Хамбург, Мортън Суимър, който е цитиран в статия на New York Times от 1990 г.: „Българите не само произвеждат най-много компютърни вируси, те произвеждат най-добрите“.

Според „Гардиън“, „българската фабрика за вируси“ била свободен колектив от млади български мъже (всички мъже), които били изключително интелигентни и отегчени. Писането на вируси се превърнало в източник на интелектуална стимулация и форма на социално разграничение.

Статията отбелязва, че самият Dark Avenger остава непознат. Авторът пише: „Фактът, че някой или няколко лица могат да създадат хаос в световен мащаб и да останат непознати, е изключително впечатляващ, особено ако се има предвид, че България е малка страна…“. „Неизвестността на Dark Avenger беше предвестник на нещата, които ще последват. Ново поколение ще използва анонимността, за да действа напълно безнаказано. Те ще наводнят новоизникващата глобална мрежа с нови видове саморазпространяващ се злонамерен софтуер.

Историята, разказана в книгата и статията, се фокусира в голяма част на последните десетилетия на миналия век, когато България била известна със своята роля в компютърните вируси. Въпреки това, през следващите десетилетия страната премина през значително развитие в областта на информационните технологии. Тя се превърна в средище на ИТ талантите и домакин на ключови развойни центрове на водещи технологични компании.

Някои от големите международни технологични гиганти, като HP, SAP, Visteon и Bosch, създадоха значителни технически екипи в България през новия век. Също така, разработчици на складови роботи и автоматизация като Ocado Technology, IBM, VMware, Progress, Micro Focus, Software AG, Endava и други компании осъществяват развойна дейност в страната. През последната година са открити офиси на канадската ИТ компания Adastra, софтуерният разработчик DataArt и американската компания за AI системи LivePerson, не само в София, но и в Русе и Варна.

Освен това, в България има и технически и развойни ИТ екипи на световни компании от различни индустрии. Например ИТ центърът на Кока-Кола в България е важна част от глобалната ИТ мрежа на корпорацията вече повече от 5 години. Влизането на японската компания Nidec в София бе отбелязано с голям интерес, като част от по-общата тенденция в страната да се развива автомобилният софтуер за водещи марки от автомобилната индустрия.

Навярно още по-забележително е, че от последните няколко години България се превърна в водещ развойен център за Acronis – едно от големите имена в света на ИТ сигурността. Офисът им е работно място за няколкостотин служители. Освен това, френският ИТ гигант Atos също има свой глобален център за киберсигурност, разположен в София.

Развойните центрове се отличават с високи заплати и щедри социални пакети за своите служители. Обикновено е практика хората в екипите да се ангажират доброволно в различни благотворителни дейности. ИТ компаниите дори осигуряват специални работни дни за тези цели. Именно ИТ бизнесът играе водеща роля в прекратяването на незаконните практики, известни като „сива икономика“.

Ясно е, че от рая на компютърните вируси в 80-те години, България постепенно се превърна в сърцето на развитието на някои от най-мощните софтуерни системи в света на технологиите като цяло, по-специално в областта на киберсигурността.